Какво да отговорим, когато 7 годишно дете ни пита за това какъв е смисъла на живота?

 

Живеем го, задавали сме си въпроса и ние, но с натрупването на делници след делници, работа след работа, година след година забравяме за този въпрос. Докато един ден той не изплава някак си. В моя конкретен случай ми бе забит без предупреждение от синчето преди да тръгнем за детската градина . Добре е да имаме отговор и за нас, и за децата. Още по-добре е двата да съвпадат. Ето моят отговор

 

За мен смисълът на живота е в

   1) научаването на нови неща

   2) израстването във всяко едно отношение (физически, психически, материално)

   3) успешен социален живот - работа, семейство, деца

   4) да оставиш нещо добро след себе си - да промениш света макар и малко

 

Нека анализираме за момент как изниква този въпрос. Обикновено изниква като резултат на замислянето за това, че сме смъртни - Какъв е смисъла да се напрягам, в края на краищата все едно ще умра и няма да чувствам и зная нищо. В това отношение вярващите християни са облагодетелствани - тях ги чакат раят, адът и чистилището, което си е доста мотивиращо. Но за жалост винаги има и нотка на съмнение, а и от научна гледна точка все още нямаме сигурно и безпристрастно доказателство за наличието на живот за душата след смъртта. Така че нека подходим научно - тезата ми е, че дори неизбежната смърт не прави живота ни безмислен. Да поразсъждаваме:

 

Според съвременните физични разбирания ние живеем в едно (поне) четиримерно пространство, като едното измерение е времето. Тъй като ние се движим непрекъснато по това измерение и то все напред и имаме сетива, които добре се ориентират в останалите 3 измерения, на нас ни се струва че вселената е тримерна и нерекъснато се мени с течението на времето. И в момента на нашият край настъпва краят на всичко за нас - ние не съществуваме вече в 3-те измерения като жива мислеща материя. И това е неизбежно (поне засега).

 

Хаде сега да погледнем нещата в 4-ри мерната реалност - всъщност със смъртта си ние не изчезваме от 4-мерната вселена. Ние сме там неизменно - една крива имаща начало и край. Какво трябва да се стремим да направим - да изрисуваме кривата красиво - да имаме пълноценен живот, да променяме нещата към по-добро, за да бъде вселената по-добро място. Ще кажете, какво мога да направя аз в моята собствен скромен живот. Дори само да дадете живот на други същества пак може да е достатъчно - представете си какво могат да постигнат наследниците ви след 5, след 10 поколения! Представете си, че точно някоя ваша издънка най-накрая победи пространството и времето, нима това не осмисля и вашия живот?!

 

Хайде сега да се върнем на Бог - според религиите, той е създателят на вселената, следователно е извън нея. Той може да се наслади на плетеницата от линии, която представляваме. Представете си какво вижда - линии първоначално само на една планета, после (живот и здраве) излизащи извън нея, разпространяващи се из цялата вселена и във времето (което си е просто още едно измерение). Не би ли било красиво? Е та това, което аз виждам като смисъл на живота е да се помъчим да правим красиви линии и много линии.

 

Да не се възгордяваме много, но ако продължим да задобряваме с темпото, с което го правим, дали овладявайки цялата вселена не бихме могли някой ден да станем почти богове и да погледнем от гледната точка на Бога? Дали тогава този наш наследник не би поискал да разгледа откъде е произлязъл и да стигне до нашата малка линийка? И ако сме си живели живота както трябва и смислено няма да се изложим пред "унуката" .

 

 

Ще се опитам да споделя нещо, което се мъдри и избистря в мен от известно време. Като човек ощастливен от прословутото китайско проклятие да живее в интересни времена имам възможност да наблюдавам избистрянето и изясняването на положения в корпоративната култура, които в западния свят вероятно отдавна са ясни.

 

Например как един служител в една компания възприема компанията и нейното поведение. В масовия случай компанията се отъждествява с ръководството, което пък често при новосъздаден бизнес съвпада и със собствениците. За мен този подход е груба грешка и може да води до множество недоразумения, изкривени отношения и лични търкания.

 

Как да разглеждаме една компания? Ами правилният според мен начин е тя да се разглежда като самостоятелен организъм (в повечето компании се наблюдава известна организираност, може би сте забелязали :-) ). Ръководството на една компания всъщност се състои от служители на компанията, т.е. те служат на компанията като я ръководят. Собственците на компанията, които в общия случай са различно множество от това на ръководителите просто притежават този организъм и го експлоатират, както намерят за добре - но да сте видели разумен стопанин, който да експлоатира имуществото си безогледно - имаш крава, пиеш мляко, но трябва и на паша да я водиш иначе млякото ще свърши.

 

Така представете си сега, че сте служител в една компания. Чуствате се неправилно оценен и ощетен и това ви изпълва с гняв срещу ръководителите. Грешка - вие всъщност сте в договорни отношения с компанията, а ръководителите просто изпълняват политиката й и защитават нейния интерес. Трудовият договор си е сделка - компанията няма интерес да ви назначи на двойно по-изгодни за вас условия, защото те за нея са двойно по-неизгодни. Добрият ръководител се грижи за интересите на компанията, която ръководи и се стреми да бъде обективен и безпристрастен. Ако ръководителят не е такъв, то той не е добър и следователно компанията не е в цветущо здраве, или скоро няма да бъде в такова. Не е добре да работиш в болна компания, освен за кратко :-).

 

Така стигаме до въпроса вие какъв сте спекулант или инвеститор? Разгледайте себе си като стока. Искате краткосрочни печалби чрез спекулации на текущия пазар на труда и след 3 години поглеждайки биографията си да видите просто един job hopper? Или искате да инвестирате в себе си, развивайки уменията си, за да пожънете повече в дългосрочен аспект? Всеки решава за себе си. За спекулативно настроените бих препоръчал да проверят какво значи "балон" в борсовия свят и да потърсят индикациите му наоколо.

 

Толкова засега.

Тази есен си закупих личен електронен подпис от Инфонотари. Както се досещате това удоволствие все още няма много-много къде да се използва, но идеята все пак беше и да си поекспериментирам с него. Едно от местата където можете да употребите електронния си подпис е, за да подадете електронно данъчната си декларация по ЗОДФЛ (Закон за Облагане Доходите на Физическите Лица). Всеки, който има деца и облагаеми доходи през 2006 година е добре да подаде такава декларация, за да си ползва полагащото му се данъчно облекчение за деца.

 

Та аз днес го направих и бях приятно изненадан от това, колко лесно беше - определено по-малко усилия от миналата година, когато си я попълних на хартия и я подадох по пощата. Удобно е, че доста неща се попълват и изчисляват автоматично, а освен това има валидация на данните, което дава сигурност и премахва необходимостта всичко да се проверява по 3 пъти. Готино е!

 

Процедурата е доста праволинейна, тръгвате от http://www.nap.bg и гледате за "електронни услуги". Единствения проблем с който се сблъсках, беше че сайта за подаване на декларацията - https://inetdec.nra.bg/ , често беше недостъпен - може би е бил претоварен :-). Трябва да имате допълнителните документи (например служебната бележка от работодателя си), които ще подавате към декларацията предварително сканирани, за да можете да ги подпишете и прикачите. Хубаво е да добавите сайта в trusted sites, защото му е необходимо да си инсталира един компонент (ActiveX) за подписване. Всичко сработи на MS IE 7.0. Не съм се опивал с Firefox, но не вярвам и да стане.

 

Всъщност сега си спомням, че в началото на януари имах и друг проблем - сайта на НАП ми даваше "Данните за лицето не могат да бъдат заредени", но към средата на февруари за щастие това вече не беше така.

 

Та първото използване на моя елетронен подпис вече е факт. Упех и на вас!

Тази вечер към 1 часа сипах за първи път от Shell V-Power Racing и пробвах на празното цариградско шосе. Колеги шофьори това е истинският бензин. Ще ми разправят някои, че за 1,6 литров бензинов двигател нямало било да се усети - дръжки.

 

Волвото просто дъпра повече с този!

 

 

Купих си новият албум на групата от сайта на Nuclear Blast. Доста добре се справят дядовците от Manowar, трябва да им се признае. В духа на най-добрата им традиция, може би липсва малко бързина и мощ на моменти, но като цял албумът е много добър.

 

Слушайте го!