Мястото на Бойчев

Да споделя нещо, което ми се случи през юни. За малко щях да стана част от хрониката на "войната по пътищата" на пътя от Пловдив за Карлово, след с. Граф Игнатиево. Спаси ме това, че карах с любимия си напоследък cruise control включен и нагласен на 90 км/ч. Който е пътувал по този път може би знае, че след гореупоменатото село има на пътя една отбивка вляво с прелез и бариера. Та точно там срещу мен се движеше малко бусче, което реши да завие надясно към прелеза - никакъв конфликт до тук. Но прелезът беше спуснат и преди него имаше още една кола. Та му се наложи да намали. Рязко. След него караха 2 тира. Те не можаха да намалят толкова рязко. И решиха, един след друг да излязат насреща ми! Набих аз спирачки и успях да ги пропусна пред себе си, прибраха се на 2-3 метра максимум преди мен! Значи имало смисъл от спазването на някои елементарни правила, като например да се кара с 90... Ако бях карал със 120, сега щях да съм се блъснал с 2 тира!

Във връзка с поевтиняването на харддисковете реших, че е време да се подсигуря на домашния компютър с повече харддискове. Понеже обикновено си държа на марките, които съм избрал веднъж си купих 3 броя Hitachi 500 GB SATA-2, 16 MB cache. Конфигурирах ги в режим RAID 5, което се изрази в 1000 ГБт осигурен обем. Това се конфигурира на ниво BIOS. От там нататък остана да прехвърля информацията от стария си 250 GB Hitachi HDD, естествено с операционната система - Виста. Това сторих с един доста добре работещ софтуер - Acronis - безпроблемна работа демонстрира, препоръчвам! Освен това го имате с 15 дни безплатен период, което си стига за да си копира човек харда :-).

От там нататък да ви кажа какво да очаквате от RAID 5 от дъно на nVidia. Read transfer rate се удвои и е около 80 МБ/с, скоростта на писане обаче падна на 25 МБ/с. Това е в следствие на факта, че процесора на машината се забавлява с това да изчислява ECC контролни числа, които се записват заедно с полезната информация. Ако не искате падане в производителността ще ви трябват 4 харддиска и друг RAID режим...

Забавлявайте се ако не сте я гледали :-)

Забелязали ли сте какъв сериозен проблем има в тази старана с правилата? Ако има правило, то сякаш е предизвикателство, на което трябва да се отговори по един единствен възможен начин като се наруши!!!

Ето го резултата:

Отгоре изгорелия влак, отдолу господинът отнесъл с огледалото на джипа детска главица.

Да почне от долния кадър - джипът кара бясно на пешеходна пътека, маршрутката спира на непозволено място, майката пресича неправилно. Един да беше спазил правилата сега детето нямаше да е в кома. Но не ние сме по-умните, всезнаещите, тарикатите, тези на които няма да им се случи...

Влака... Вагоните заключени (защото имало крадци), пожарогасителите неработещи и кът (влакът бил минал регулярен преглед).

И после сме удивени от резултата, защо така стана. Хора, тези правила, са измислени, за да се избягват такива ситуации (които в България напоследък са традиция по празници). Като не се спазват хайде да не се изненадваме! Мога да си представя как е минала проверката на пожарогасителите последния път в този влак - не са ги пипнали даже. Вие като ходите на преглед за колата, някой път проверявали ли са ви пожарогасителя в колата, изгорелите газове (ако ги проверяваха може би градовете щяха да бъдат маааалко по-чисти), в най добрия случай ви гледат спирачните маркучета, а често се минава просто с вземане на едни 20-30 кинта и издаване на съответния документ, в който пише, че всичко е проверено и е наред.

НИЩО НЕ Е НАРЕД!!!

Промяната на този манталитет е в наши ръце. Възпитавайте си децата да мислят, да не пресичат на червено, да не вземат подкуп, да не дават подкуп. Нещата тръгват от дреболиите.

Да завърша малко по оптимистично - 8 бебета са се родили на 29-ти в Шейново, дано живеят по-добре от нас, помогнете им да го направят.

Не мога да си обясня колко време трябва да мине, за да преболедува това общество от култа си към чуждото. Чуждоезичието ни залива отвсякъде вече 19 години. Излиза си човек на балкона на панелката хвърля поглед над полуразрушените тенекиени будки на пазара на Младост 1 и вижда гордо и оранжево

ALKO CENTER

STATION 13

Да не споменавам хилядите реклами сътворени от знайни и незнайни възхитени и изкушени в английския "криейтиви" които ни давят всеки божи ден от телевизията.

Някой скоро да си е купувал българска паста за зъби, на която името да е на кирилица? Astera, Rubela, ... Астерката специално за мен не отстъпва по качество на западните продукти в областта, и ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ГИ Е СРАМ ДА Я НАДПИШАТ НА БЪЛГАРСКИ С КИРИЛИЦА СЛЕД КАТО СЕ ПРОДАВА В БЪЛГАРИЯ?! Повече ли я купуваме като е на латиница? Нали си я знаем, че си е наша.

Някой да е виждал някой новостроящ се ЖК от затворен тип наименован на български? Este home and spa, 20 pines, Embassy suites, Winslow gardens, City of Fountains, на баба им хурката.

И за кой чужденец е мислено като е надписана неоткритата Метростанция 13 и какъв % е същия от обиталците на този град?!

Имаше един човек, който в края на 18 век беше написал нещо за глупавите и изродите, що се срамели да се нарекат българи. Май пак има нужда някой да им го каже.

Е казвам им го! За мен това, че аз съм се родил българин в България е напълно достатъчно да смятам, че България и атрибутите й са ОК. Разсъждението е просто - аз се харесвам, аз съм успял, аз съм българин, следователно да си българин е добре, аз съм се родил в България следователно България е добро място. Аз пиша, чета и говоря отлично на български, това е езикът, на който ми е най-лесно да комуникирам, следователно ако някой иска да си говори с мен, да ми пише табели да ми продава паста зъби, моля пишете на български и с кирилица!

Днес беше един хубав ден. След почти едномесечно чакане получих поръчаната отдавна и лелеяна джабрица. Става дума за Bluetooth стерео слушалки Jabra BT620s, които поръчах от amazon.de - по-евтини са там с доставката отколкото по магазините тук, да не говорим колко са трудни за намиране.

Ето ги на картинка:

http://www.jabra.com/Sites/Jabra/UK-UK/products/Pages/JabraBT620s.aspx

Слушалките работят засега отлично - подкарах ги с новия си Samsung U700, както и със лаптопа.

Естествено не мина без интересни преживявания при получаването на тези ултрамодерни джабрици през 21-век в България. Като начало закъсняха с 2 дена над последния срок за доставка, който немският спедитор беше опитал да предвиди. След това на 21-ви наместо слушалки на адреса си получих ръчно надписано с прилежен почерк известие, да съм се явял в пощенска станция към митница София, за да получа пратка. Та явих се аз на едно място, което започна като нормално помещение с гишета, но следвайки стрелките и преминавайки от коридор в коридор премина в стил 70-те години на 20-ти век, яко соц. Достигнах заветното гише 23. Там ме обслужи бавно и спокойно една леля, която прие бележката ми намери нещо в един кашон с други бележки и го подаде на лелята на гише 24. Лелята на гише 24 ми каза "4 лева", издаде ми квитанция за 4-те лева (пак ръчно написана) и ме упъти към гише 29, откъдето, слава тебе Шива Боже многоръки, получих заветната пратка.

Естествено всичко това + телефона за връзка, който следващия път ще ползвам, функционира от 8:30 до 16:30.

Та като цяло утре ще фитнесираме със новите слушалки, които слава богу не падат от ушите, а се оказаха толкова удобни колкото изглеждат.